Дилема
Аз зная, че има мечта, за която
си струва в нерадостен ден
умът да политне, да хвръкне, когато
от грижи и болка е бил уморен.
Когато край него със смъртна отрова
кръжали са страшни убийци -пчели.
С напевния присмех на своята злоба
забивали в него отровни стрели.
Внезапно обаче страхът завалява -
мечтата е там, но дали е такава-
добра и златиста, разцъфнал див мед
или пък е стих от измислен куплет.
Умът спира ритъм, заспива смутен
объркан и малък във свойта догадка.
Самотен и грозен е днешният ден,
но трудна, рискована смелата крачка.
И тъй от страха си във сън заживява,
в красиви и сладки, измислени дни.
Край него животът реален минава,
несбъднати кретат разбити мечти.
03.2000
