Приятел
Под мене колелото ври
кипи, надига се, шуми.
Под бързите му твърди гуми
шосето с писък се топи.
Издигат грапави скали
чела издути, неспокойни.
Рояци тичащи мухи -
рояци дълги, милионни
се спускат в моите очи.
На хоризонта завали -
сълзи кървящи и поройни
смъртта на слънцето реди.
Акации разцъфнали брои
приспаното ми мудно бдение.
Потъвам в къдрави гори,
забравям всичко – без смущение,
че пътят ще се изкриви,
ще свърне или наруши
спокойната си, важна стойка.
Градят събудени мечти
прекрасна облачна постройка,
където вятърът шуми -
със звук омаен и сърдечен
орисва светлите ми дни.
29.08.99
