Tatyana blog

Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
Към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем “Добър вечер”,
Не искаме да чуем в рима
Как може някой да запее
Измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
Ни тегли силно за ръкава
И ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
Разбрахме и каква ни е цената,
Но пък забравихме да пеем
И приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
Тя няма да ни укорява,
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
Нима парите и успеха?…
11.2007

Принц, слуга, вълшебник или страж -
Ти избираш.
Весел, тъжен, младолик, глупак -
Ти ще кажеш.
Как се предпочиташ?
С маска, грим,
Наивен и страхлив,
Нежен, плах или бъбрив,
Мечтател, космонавт или пък машинист?
Ти чертаеш
Своя лик във огледалото отсреща!
Не, недей да се оглеждаш.
Не съдбата или странно провидение.
Не е майката, бащата
Или приказно видение.
Ти командваш тук парада.
Ти избираш – пешка или цар.
Сам или до теб с другар.
Влюбен или разорен -
Мрачен, бодър, разгневен.
Стига само да повярваш
в простото вълшебство,
Че желязото горещо на живота
Сам ковеш.
Зная, че си начинаещ, а магията е трудна,
Но сърцето лесно ще познае -
Съвестта, ако е будна
Кой портрет най-предпочиташ:
Четката е твоя,
Листът – празен.
Нарисувай си светът,
Какъвто го желаеш!
11.2007

Всяка лодка свой пристан намира.
Всеки кораб намира си бряг.
Късен пътник пред чужда квартира
Търси огън – в колиба, в палат.

Ти си скиталк наслуки.
Днес при мене си спрял -
Нямат важност предишните “други”
И излишна е мойта печал.

Ала как да не срещна с въздишка
десет снимки с различни жени.
Те ме гледат, нахално се кискат
И ми казват: “Глупачка си ти!”

Знам – обичам те, ти си ми всичко -
Моят огън и хляб, и вода.
Но се чувствам еднаква със всички -
Прелъстена от тебе жена.

Вече вярвам на твоите думи -
Че една съм. Избухвам във смях.
И е светъл, усмихнат деня ми.
…Но защо си целувал и тях?!
22.01.2001

Прескачам се във локви огледални.
Със всяка крачка се надраствам.
Вървя по улиците кални -
Печални истини проблясват.

В очите ми горят въпроси
И всеки отговор е капка.
В дъжда сърдит и монотонен
От отговори нося шапка.

А тя тежи и аз залитам,
Връхлитат ме случайни дупки.
Въже от спомени изплитам -
Спасяват ме забравени милувки.
01.09.2002

Какво ще са антените без птици?
Измръзнали и неми железа
Или съсухрени старици,
Запели химна на смъртта.

Или морето без лодкари -
Какво ще е? Притихнало и нямо
То песните им ще зове,
Ще чака звънките китари.

Какво ще е лицето без усмивка
Умело кацнала. Така,
Че всеки да се мае, да разпитва
Защо в очите ти има слънца.

Кое ще е момченцето без рани
В махленската измислена война?
Какво ще е полето без житата
И хората – без любовта?
06.08.2002г.

Пораствам.
Жилите опъват нагоре тела като стрели.
Усещам пъргавия полет на костите,
Кръвта кипи и също се изкачва до тополите
На мойте слепоочия – за да тупти.
Пораствам.
Вчерашните стъпки се побират в една,
В огледалото виждам почти вече жена,
Мисълта ми не скита,
А върви все до мен.
Мръсни думи използвам:
“Е.. си майката, кретен!”
Пораствам.
Дишам по-учестено -
На наедрялото тяло е нужен повече въздух.
Не вярвам на уличните кучета
и мисля как да оцелея.
Пораствам.
Синините под очите ми
свидетелстват за будните ми нощи
И нямам никакво алиби.
Бодат ме сънищата нощем,
Сутрин ми излизат херпеси,
А аз разправям.,
Че съм понастинала
или съм яла с мръсни пръсти.
Пораствам.
Някак мръсно е наистина -
Да се криеш от въпроси,
Да се правиш на умница,
А плътта ти грях да носи.
Пораствам.
Пипи ми се смее
и протяга мъничка ръчица :
“Пий против порастване -
да оздравееш!”
Пораствам.
Пия, а не ме хваща.
Прочела съм до края приказката и зная,
Че хапчетата против порастване
са дребни, съсухрени грахчета,
Неизвестно откога, с изтекъл срок на годност.
Пораствам.
На всички възрастни ли е изтекъл срокът?
Наистина ли няма дата за завръщане?
02.02.2001г.

На дъската урокът скрибуца
И повтаря: учи, начуи.
Във ума ми заседнала буца
Пак ми вика: крещи, изкрещи.

А се свивам на стола. Зловещо
Се вторачват в мен неми очи
И ме гонят, разпитват за нещо,
Заповядват: мълчи, научи.

А умът ми се гърчи, прогонен
Във пространства навъсени, зли.
Моят малък и светещ бял спомен
Се изгубва в неясни мъгли.

Аз се мъча да срещна доброто
В тези сиви студени очи.
На живота играчи в хорото
Чуват само: мълчи, научи.

А човекът е скрит надълбоко
И в очите узрели сълзи
Вече чувам как стенат високо
И се мятат: боли, как боли!
23.09.1999

Тя чакала е. Уморена била е.
Зная аз. Мечтата силно променена
пристигнала в прекрасен час
и тя пристанала веднага.

Повярвала, че днес такава
съдбата нейна е била,
че само нея е избрала
и с брака дала й крила.

Но колко сляпа,
колко сляпа е клетата Жена.
Безброй години него чака.
И той пристига, но сама
след време ще е със глупака.

Така, когато бърза влакът
изпуска спирки и места,
където може би го чака
единствената релсова следа.

Наднича още тъмен вятър
през моето изтънено стъкло.
Аз слънцето си ще дочакам -
да грейне светлото кълбо.
19.10.99