Илюзия
Тя чакала е. Уморена била е.
Зная аз. Мечтата силно променена
пристигнала в прекрасен час
и тя пристанала веднага.
Повярвала, че днес такава
съдбата нейна е била,
че само нея е избрала
и с брака дала й крила.
Но колко сляпа,
колко сляпа е клетата Жена.
Безброй години него чака.
И той пристига, но сама
след време ще е със глупака.
Така, когато бърза влакът
изпуска спирки и места,
където може би го чака
единствената релсова следа.
Наднича още тъмен вятър
през моето изтънено стъкло.
Аз слънцето си ще дочакам -
да грейне светлото кълбо.
19.10.99
