Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
Към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем “Добър вечер”,
Не искаме да чуем в рима
Как може някой да запее
Измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
Ни тегли силно за ръкава
И ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
Разбрахме и каква ни е цената,
Но пък забравихме да пеем
И приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
Тя няма да ни укорява,
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
Нима парите и успеха?…
11.2007
