На В.
Звънна зима засмяна
на комина в лилавия дим.
Зъзнат облаци по пижама,
пее вятърът припев любим.
Ситни стъпки преплитам със твойте
и чертая пътеки към теб.
Тихо спускат се в нас хоризонти
и изгрява щастливо небе.
11.2007
…..
Исках да те срещна, но не можех.
Сляпа бях и търсех светлина.
Спъвах се в измислен спомен
и измислях си крила.
А сега се моля
чудното вълшебство
да не спира,
в мене да струи,
тебе да обзема,
да не секва,
в тихи думи да звучи.
15.12.2007
…..
В лудости и радост
минава мойта младост.
Теб пък те обичам,
усмивки ти предричам,
на пиянство те обричам,
в лудост те въвличам,
в песен те обличам,
окрилена тичам,
преспите пресичам
и мечтая двама,
нежни, без пижама,
да броим звездите
лятос под липите.
Сгушени, засмени,
замечтано-смели
в делници, в недели.
02.01.2008
………..
Утрото след тебе е много по-щастливо.
Песни са сълзите, а тъгата – весел смях
на устните ми бледи.
Облаците страшни – слънчогледи.
24.12.2007
………….
Сред сините алеи на съня ми
приседнал е – чаровен и смутен.
С вълнение усмивката се пълни -
превзема ме, потъва в мен.
Засмян и нежен,
млад и ненаситен,
завихря струи обич
в моите коси.
Това е вятърът вълшебник,
а вятърът … си ти!
25.12.2007
