Човек е мъничка въздишка
до рамото на планината.
Да е велик
пред нея
той не може и не иска.
Изчезва всяко “покорявам”.
Тя му позволява
чрез въздуха й да докосне
за миг небето.
Тя му подарява
за миг от свойта горда вечност,
дарява го с мечтата за безкрая…
