*** /От романа ми “Под върховете на Рила”
Нерви. Стон. Агония. Буря. Мисли,
обесени на тротоара
до закланите ми алени мечти.
Вой зловещо се надига
и се слива с бясната вихрушка.
Устни, напоени с кръв.
Какъв е този страшен сън?
Къде са моите мечтателни звезди,
танцуващото слънце,
моите прекрасни сребърни луни?
А само буря. Сняг. И нищо друго.
Пустиня. Спомен – той е само ехо
в океан от отчаяние.
Кой открадна всичките лъчи
и всички птици.
Само спомен.
Един забравен спомен ме крепи
като кокили счупени на инвалид.
Кой изчовърка очите на моето щастие?
Въглен и жар. Нестинарка и жрица.
Курбан и изгнание.
Как да се пречистя?
Вой или песен? Гръм или дъжд.
Лъжа или признание.
Отново нерви.
А те разкъсали са в мене
всяко благородно чувство
и нищо не изпитвам.
Кой съм?
Мъж или жена, котка или куче,
слънце или буря,
цвете или плевел?
Сълза…
И нищо повече не ме вълнува.
В прозореца е моята надежда.
Ще пожелае ли да ми дари
поне един единствен лъч
от своя златен ореол…
Аз пак ще чакам…
Желание
Във грива – млечнобяла пяна -
се крие пак върхът.
Как искам да докосна планината,
отново да се преродя.
От извор бистър пак да се наплискам,
лицето и душата да блестят.
С вълна вълшебна, поривиста
да се очистя от греха.
98г.
——–
Предсказание
Аз знам, че скоро ще увехне
поникналото в устните желание.
Усещам го като крило на птица -
невинно и треперещо ухание.
Аз знам, че скоро ще престане
зовът, страстта, копнежът и вина
като стена пред мене ще застане,
ще блъсне твоята ръка.
И двама ще стоим глави навели,
навели поглед, пръсти, колене,
доскоро любили света и пели
с гласа на диви пърхащи криле.
Мълчанието злобно ще се спусне
и дълго в нас вината ще кълве.
Ще рукнат дълги, тежки кърви,
ала стената само ще расте.
Ще можеш ли тогава да се вгледаш,
без в мъки ядни да се разтопиш -
в очите ми. Сълзите ми единствено ще гледаш
без сила да ги изсушиш…
14.03.2000
Мечта
Дърветата полюшват тихо свойта песен,
дарена им от палавия вятър.
И кротко пъстролика есен
усмихва се и песен зашептява.
Очи изгарят в бездна от въздишки.
Целувка огнена запява.
Мечтите ми изплитат звездни нишки -
докоснала ги, стигам до безкрая.
Коси развети тичат волно,
засмяна песен кръшен танц извива
и нежно, меко зазвучава
камбанен звън, но после пак заспива.
Мечтите ми като порой от мисли
затичват се около мене -
те грабват ме, пленяват ме
със своето звънтене.
И искам някой ден да ги докосна,
вълшебница да стана като мойта есен.
И само щом поискам -
мечтите ми, закърмени от песен,
да се сбъднат.
18.09.1996г.
