Мечта
Дърветата полюшват тихо свойта песен,
дарена им от палавия вятър.
И кротко пъстролика есен
усмихва се и песен зашептява.
Очи изгарят в бездна от въздишки.
Целувка огнена запява.
Мечтите ми изплитат звездни нишки -
докоснала ги, стигам до безкрая.
Коси развети тичат волно,
засмяна песен кръшен танц извива
и нежно, меко зазвучава
камбанен звън, но после пак заспива.
Мечтите ми като порой от мисли
затичват се около мене -
те грабват ме, пленяват ме
със своето звънтене.
И искам някой ден да ги докосна,
вълшебница да стана като мойта есен.
И само щом поискам -
мечтите ми, закърмени от песен,
да се сбъднат.
18.09.1996г.
