Нерви. Стон. Агония. Буря. Мисли,
обесени на тротоара
до закланите ми алени мечти.
Вой зловещо се надига
и се слива с бясната вихрушка.
Устни, напоени с кръв.
Какъв е този страшен сън?
Къде са моите мечтателни звезди,
танцуващото слънце,
моите прекрасни сребърни луни?
А само буря. Сняг. И нищо друго.
Пустиня. Спомен – той е само ехо
в океан от отчаяние.
Кой открадна всичките лъчи
и всички птици.
Само спомен.
Един забравен спомен ме крепи
като кокили счупени на инвалид.
Кой изчовърка очите на моето щастие?
Въглен и жар. Нестинарка и жрица.
Курбан и изгнание.
Как да се пречистя?
Вой или песен? Гръм или дъжд.
Лъжа или признание.
Отново нерви.
А те разкъсали са в мене
всяко благородно чувство
и нищо не изпитвам.
Кой съм?
Мъж или жена, котка или куче,
слънце или буря,
цвете или плевел?
Сълза…
И нищо повече не ме вълнува.
В прозореца е моята надежда.
Ще пожелае ли да ми дари
поне един единствен лъч
от своя златен ореол…
Аз пак ще чакам…

Във грива – млечнобяла пяна -
се крие пак върхът.
Как искам да докосна планината,
отново да се преродя.
От извор бистър пак да се наплискам,
лицето и душата да блестят.
С вълна вълшебна, поривиста
да се очистя от греха.
98г.
——–

Аз знам, че скоро ще увехне
поникналото в устните желание.
Усещам го като крило на птица -
невинно и треперещо ухание.

Аз знам, че скоро ще престане
зовът, страстта, копнежът и вина
като стена пред мене ще застане,
ще блъсне твоята ръка.

И двама ще стоим глави навели,
навели поглед, пръсти, колене,
доскоро любили света и пели
с гласа на диви пърхащи криле.

Мълчанието злобно ще се спусне
и дълго в нас вината ще кълве.
Ще рукнат дълги, тежки кърви,
ала стената само ще расте.

Ще можеш ли тогава да се вгледаш,
без в мъки ядни да се разтопиш -
в очите ми. Сълзите ми единствено ще гледаш
без сила да ги изсушиш…

14.03.2000

Мечта

Дърветата полюшват тихо свойта песен,
дарена им от палавия вятър.
И кротко пъстролика есен
усмихва се и песен зашептява.

Очи изгарят в бездна от въздишки.
Целувка огнена запява.
Мечтите ми изплитат звездни нишки -
докоснала ги, стигам до безкрая.

Коси развети тичат волно,
засмяна песен кръшен танц извива
и нежно, меко зазвучава
камбанен звън, но после пак заспива.

Мечтите ми като порой от мисли
затичват се около мене -
те грабват ме, пленяват ме
със своето звънтене.

И искам някой ден да ги докосна,
вълшебница да стана като мойта есен.
И само щом поискам -
мечтите ми, закърмени от песен,
да се сбъднат.

18.09.1996г.

Човек е мъничка въздишка
до рамото на планината.
Да е велик
пред нея
той не може и не иска.
Изчезва всяко “покорявам”.
Тя му позволява
чрез въздуха й да докосне
за миг небето.
Тя му подарява
за миг от свойта горда вечност,
дарява го с мечтата за безкрая…

Звънна зима засмяна
на комина в лилавия дим.
Зъзнат облаци по пижама,
пее вятърът припев любим.
Ситни стъпки преплитам със твойте
и чертая пътеки към теб.
Тихо спускат се в нас хоризонти
и изгрява щастливо небе.

11.2007

…..

Исках да те срещна, но не можех.

Сляпа бях и търсех светлина.

Спъвах се в измислен спомен

и измислях си крила.

А сега се моля

чудното вълшебство

да не спира,

в мене да струи,

тебе да обзема,

да не секва,

в тихи думи да звучи.

15.12.2007

…..

В лудости и радост

минава мойта младост.

Теб пък те обичам,

усмивки ти предричам,

на пиянство те обричам,

в лудост те въвличам,

в песен те обличам,

окрилена тичам,

преспите пресичам

и мечтая двама,

нежни, без пижама,

да броим звездите

лятос под липите.

Сгушени, засмени,

замечтано-смели

в делници, в недели.

02.01.2008

………..

Утрото след тебе е много по-щастливо.

Песни са сълзите, а тъгата – весел смях

на устните ми бледи.

Облаците страшни – слънчогледи.

24.12.2007

………….

Сред сините алеи на съня ми

приседнал е – чаровен и смутен.

С вълнение усмивката се пълни -

превзема ме, потъва в мен.

Засмян и нежен,

млад и ненаситен,

завихря струи обич

в моите коси.

Това е вятърът вълшебник,

а вятърът … си ти!

25.12.2007

Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
Към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем “Добър вечер”,
Не искаме да чуем в рима
Как може някой да запее
Измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
Ни тегли силно за ръкава
И ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
Разбрахме и каква ни е цената,
Но пък забравихме да пеем
И приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
Тя няма да ни укорява,
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
Нима парите и успеха?…
11.2007

Принц, слуга, вълшебник или страж -
Ти избираш.
Весел, тъжен, младолик, глупак -
Ти ще кажеш.
Как се предпочиташ?
С маска, грим,
Наивен и страхлив,
Нежен, плах или бъбрив,
Мечтател, космонавт или пък машинист?
Ти чертаеш
Своя лик във огледалото отсреща!
Не, недей да се оглеждаш.
Не съдбата или странно провидение.
Не е майката, бащата
Или приказно видение.
Ти командваш тук парада.
Ти избираш – пешка или цар.
Сам или до теб с другар.
Влюбен или разорен -
Мрачен, бодър, разгневен.
Стига само да повярваш
в простото вълшебство,
Че желязото горещо на живота
Сам ковеш.
Зная, че си начинаещ, а магията е трудна,
Но сърцето лесно ще познае -
Съвестта, ако е будна
Кой портрет най-предпочиташ:
Четката е твоя,
Листът – празен.
Нарисувай си светът,
Какъвто го желаеш!
11.2007

Всяка лодка свой пристан намира.
Всеки кораб намира си бряг.
Късен пътник пред чужда квартира
Търси огън – в колиба, в палат.

Ти си скиталк наслуки.
Днес при мене си спрял -
Нямат важност предишните “други”
И излишна е мойта печал.

Ала как да не срещна с въздишка
десет снимки с различни жени.
Те ме гледат, нахално се кискат
И ми казват: “Глупачка си ти!”

Знам – обичам те, ти си ми всичко -
Моят огън и хляб, и вода.
Но се чувствам еднаква със всички -
Прелъстена от тебе жена.

Вече вярвам на твоите думи -
Че една съм. Избухвам във смях.
И е светъл, усмихнат деня ми.
…Но защо си целувал и тях?!
22.01.2001