Tatyana blog

Прескачам се във локви огледални.
Със всяка крачка се надраствам.
Вървя по улиците кални -
Печални истини проблясват.

В очите ми горят въпроси
И всеки отговор е капка.
В дъжда сърдит и монотонен
От отговори нося шапка.

А тя тежи и аз залитам,
Връхлитат ме случайни дупки.
Въже от спомени изплитам -
Спасяват ме забравени милувки.
01.09.2002

Какво ще са антените без птици?
Измръзнали и неми железа
Или съсухрени старици,
Запели химна на смъртта.

Или морето без лодкари -
Какво ще е? Притихнало и нямо
То песните им ще зове,
Ще чака звънките китари.

Какво ще е лицето без усмивка
Умело кацнала. Така,
Че всеки да се мае, да разпитва
Защо в очите ти има слънца.

Кое ще е момченцето без рани
В махленската измислена война?
Какво ще е полето без житата
И хората – без любовта?
06.08.2002г.

Пораствам.
Жилите опъват нагоре тела като стрели.
Усещам пъргавия полет на костите,
Кръвта кипи и също се изкачва до тополите
На мойте слепоочия – за да тупти.
Пораствам.
Вчерашните стъпки се побират в една,
В огледалото виждам почти вече жена,
Мисълта ми не скита,
А върви все до мен.
Мръсни думи използвам:
“Е.. си майката, кретен!”
Пораствам.
Дишам по-учестено -
На наедрялото тяло е нужен повече въздух.
Не вярвам на уличните кучета
и мисля как да оцелея.
Пораствам.
Синините под очите ми
свидетелстват за будните ми нощи
И нямам никакво алиби.
Бодат ме сънищата нощем,
Сутрин ми излизат херпеси,
А аз разправям.,
Че съм понастинала
или съм яла с мръсни пръсти.
Пораствам.
Някак мръсно е наистина -
Да се криеш от въпроси,
Да се правиш на умница,
А плътта ти грях да носи.
Пораствам.
Пипи ми се смее
и протяга мъничка ръчица :
“Пий против порастване -
да оздравееш!”
Пораствам.
Пия, а не ме хваща.
Прочела съм до края приказката и зная,
Че хапчетата против порастване
са дребни, съсухрени грахчета,
Неизвестно откога, с изтекъл срок на годност.
Пораствам.
На всички възрастни ли е изтекъл срокът?
Наистина ли няма дата за завръщане?
02.02.2001г.

На дъската урокът скрибуца
И повтаря: учи, начуи.
Във ума ми заседнала буца
Пак ми вика: крещи, изкрещи.

А се свивам на стола. Зловещо
Се вторачват в мен неми очи
И ме гонят, разпитват за нещо,
Заповядват: мълчи, научи.

А умът ми се гърчи, прогонен
Във пространства навъсени, зли.
Моят малък и светещ бял спомен
Се изгубва в неясни мъгли.

Аз се мъча да срещна доброто
В тези сиви студени очи.
На живота играчи в хорото
Чуват само: мълчи, научи.

А човекът е скрит надълбоко
И в очите узрели сълзи
Вече чувам как стенат високо
И се мятат: боли, как боли!
23.09.1999

Тя чакала е. Уморена била е.
Зная аз. Мечтата силно променена
пристигнала в прекрасен час
и тя пристанала веднага.

Повярвала, че днес такава
съдбата нейна е била,
че само нея е избрала
и с брака дала й крила.

Но колко сляпа,
колко сляпа е клетата Жена.
Безброй години него чака.
И той пристига, но сама
след време ще е със глупака.

Така, когато бърза влакът
изпуска спирки и места,
където може би го чака
единствената релсова следа.

Наднича още тъмен вятър
през моето изтънено стъкло.
Аз слънцето си ще дочакам -
да грейне светлото кълбо.
19.10.99

Недей да се взираш във себе си,
Когато търсиш любовта.
Защото огледало е невъзможно да обичаш.
Мъжът със главно М
Е по-различен -
Държи на дребните неща,
Не може да е романтичен.
Обмисля всяка своя стъпка,
Ревнува те от плисналия дъжд,
Пресича само на зелено.
Все пак в сърцето му живее малък мъж,
Когото всъщност можеш да обичаш.
Да, той на тебе повече прилича.
Наивен е и романтичен,
Обръща всичко на игра.
Живее в приказна страна,
Където твоите капризи са закони,
А пък усмивката ти – слънце и луна.
Не дръж на невъзможните неща -
Защото Той не може да е идеален.
Той може би е по-нахален
Или пък прекалено нисък,
Твърде плах или пък прекалено смел,
Страхлив или авантюрист, женкар.
Или очите му не са в нюанса синьо,
Който предпочиташ.
Наистина ли искаш на тебе да прилича?
Или на идеала ти?
Не искаш ли да бъде идеално недодялан?
Малко груб, но все пак нежен,
Да топли дланите ти в идващата есен
И да те гледа влюбено.
Нима това не стига?
Какво ти трябва, за да си щастлива?
Измамен идеал, далеч в мечтите
Или целувка тук, в косите.
Представа за интелигент мечтател
Или пък спрял до рамото приятел,
Във който да се сгушиш уморена,
На който да разкажеш за проблема,
Измъчвал те през целия ти ден.
И който – нищо, че е също изморен-
Те залюлява във прегръдка
И с нежна, топлеща целувка
Умората ти да отнеме
И да ти шепне приказки,
Докато ти
Във сън спокоен отлетиш.
Не ти ли стига да заспиш
Обичана и милвана, мечтана,
Дори когато си без грим и по пижама.
Когато знаеш, че някой те обича
Такава точно:
Палаво момиче,
Понякога което издребнава
Или което си припява
Фалшиво пак любима песен,
Което лесно се вбесява, клюкарства и се подиграва.
Кажи, защо издирваш Идеала,
Когато в огледалото дори
Се виждаш чорлава – такава,
За каквато нежните поети
Не биха пели в своите куплети.
Ти по-добре не слушай разума,
а чуй сърцето – то вярва не в измислените рими
И не във рицарите с арбалети.
То знае най-добре за любовта.
Чуй, то ти казва,
Любовта е…

15.10.2007

Под мене колелото ври
кипи, надига се, шуми.
Под бързите му твърди гуми
шосето с писък се топи.

Издигат грапави скали
чела издути, неспокойни.
Рояци тичащи мухи -
рояци дълги, милионни

се спускат в моите очи.
На хоризонта завали -
сълзи кървящи и поройни
смъртта на слънцето реди.

Акации разцъфнали брои
приспаното ми мудно бдение.
Потъвам в къдрави гори,
забравям всичко – без смущение,

че пътят ще се изкриви,
ще свърне или наруши
спокойната си, важна стойка.
Градят събудени мечти

прекрасна облачна постройка,
където вятърът шуми -
със звук омаен и сърдечен
орисва светлите ми дни.

29.08.99

Аз зная, че има мечта, за която
си струва в нерадостен ден
умът да политне, да хвръкне, когато
от грижи и болка е бил уморен.

Когато край него със смъртна отрова
кръжали са страшни убийци -пчели.
С напевния присмех на своята злоба
забивали в него отровни стрели.

Внезапно обаче страхът завалява -
мечтата е там, но дали е такава-
добра и златиста, разцъфнал див мед
или пък е стих от измислен куплет.

Умът спира ритъм, заспива смутен
объркан и малък във свойта догадка.
Самотен и грозен е днешният ден,
но трудна, рискована смелата крачка.

И тъй от страха си във сън заживява,
в красиви и сладки, измислени дни.
Край него животът реален минава,
несбъднати кретат разбити мечти.

03.2000

Стопяват се във облаците знойни
на мислите ми всичките мечти.
Нахлуват ветрове поройни,
светът се спъва и руши

на паметника светлите основи,
наново иска да гради,
но трудно е да сториш нови,
когато истините са едни.

И сам смутен, мълчи и бута
напред към своя светлина
колата от бетон издута
под сянката на тлееща луна.

Строежът ще протича бавно
на мястото на гроб порутен.
Под звуците похвални на поета,
сред дим зловонен и барутен.

31 август 99г.

Във дремещи вълни и звуци оживява,
преглъща спомени, узрява,
набъбва в сблъсъци на птици и море.
Докосва ме, залива ме – такава:
неземна и безплътна като лъч
от себе си ме сътворява.

Крещя от тишина.
Родилни болки. Писък на жена.
То с дланите си бавно ме разтваря,
тъй както клони на гора
сред пръстите си слънцето изравят.

14.03.2000